На име...

15 jul 2008, 16:30

Poesía

642 0 7

Приех те във мен
като нещо нормално -
създадох ти дом
и то постоянен,
помолих учтиво -
"Не излизай от там"
А ти как постъпи?
Каза - "Ще ям!"
Усмихнах се нежно -
"Я гладно си стой,
при мене е пусто,
няма герои!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На име...

Искате да прочетете повече?

Propuestas