С ръце, треперещи от старостта
и от вълнение, че пак си тръгвам,
подава баба китчица цветя
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина
и тази зима да ме видиш.
На, носи ги тез цветя,
дано миришат и в чужбина.
Дано ти пазят топличко в сърцето,
когато си ми болно, уморено.
Дано ти носят спомена, където
в ръцете мои спеше притаено. ...