На изток от безкрая
На И. и на всички, които са самотни
Аз длани изранени ще заключа
и там ще се родиш от пепелта.
Дочувам, че живял си в самота,
без късче обич даже да получиш...
Не ме е страх да давам от сърцето си -
споделям онова, което имам.
И като феникс раждам се, умирам
и все по-леки чувствам аз крилете си.
Не, не е лудост, щом те нараняват,
а влюбен си по-силно от преди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse