Далече, на Изток от Рая, 

на реалността в края, 

повярвай, си струва, 

да видиш картините, 

които Бог рисува...

житни поля - разлюляно безбрежни,

безкрайна синева с облаци - снежни,

вятър в листата - шепотно тих,

рекичка, лееща се като нежен стих,

старица, скръстила треперещи ръце,

ливада, огласяна от блеещи овце,

прашен път, виещ се на хоризонта в безкрая,

пеперуди, нежно пърхащи в ефирната омая,

небе, разсечено с щрих от самолетна следа,

изсушени чушки, висящи на пирон в греда...

... И някъде там, с изгрева на лъчите,

Бог се усмихва на дете през очите!