Чак когато си тръгна, си спомних
колко нежно целувах очите ù;
как до дъно в душата ù рових,
а на нея прошепвах: "Не питай".
Чак когато си тръгна, сърцето ми
осъзна, че е гледало слънцето.
Днес ги няма съдбите ни сплетени.
Сам сред спомени тихичко мръзна.
Чак когато си тръгна, усетих
как без нея светът ми е прашен.
Тя и в мъката ясно ми светеше,
и ме молеше да ù разкажа ...