С нова сила, виждам, драска ръката моя,
на вчерашния ден захвърлила тя зноя.
Протегнала се е към светли небеса
и чака той, светът, от нея чудеса.
Няма вече стаи тъмни,
няма веч и спомен от тъга,
нито пък билата стръмни
мъчат тялото сега.
И стоя с четка в ръка
и на небето синьо аз творя.
С веселите, светли бои що днес рисувам,
на утрешния ден боите с тях аз ще римувам.
И изписват се картини чудни,
с мисли изразени в тях,
с душевни думи вечно будни,
така небето пълни се със смях.
И слънцето огрява моите картини
и ето как се отразява светлостта.
Така топят се ледени лавини
и моята ръка рисува на живота радостта.
© Габриела Todos los derechos reservados