От мечтите, дето си откраднах,
пристан си направих…Да ме чака.
После някак по – геройски падах
и намятах болката си с мрака.
Слънцето в очите ми се спъна,
от сълзите сила да си вземе…
После се провря през плет от тръни,
миг преди на запад да поеме.
И ми даде жажда, да съм твоя,
щом намеря сили да те искам.
Даже и вълните на прибоя,
път към теб в нозете ми разплискват… ...