Научих се че някога свършва любовта,
научих се че след нея идва самота,
научих се силна била е любовта
и заради това днес е силна болката.
Научих се че мога да живея без теб,
че слънцето си е същото щом няма те,
че сезоните и без теб си вървят,
че като се разхождам сам е красив дъждът.
Научих се че не се умира от любов,
без нея си е същият моят живот,
с други след тебе бях и те ме молеха,
че с други се лекува научих болката.
Научих се да се усмихвам на жена,
с други чертаех спокойствие и тишина,
ръцете си поглеждам и как протягат се,
друга не мога с тях да прегръщам, само теб.
Устните си гледам в огледалото,
друга да целуват не умеят те,
само тебе искат да целуват пак,
искат да те изпият в морски летен мрак.
Очите си аз гледам, не се научиха
да гледат друга всеки път като им се случи,
колко други бяха усмихнати пред тях,
но твоята покана за нежност аз видях.
Под формата на цвете пред мене тя дойде,
където и да ида аз вечно виждам те,
научих се без тебе да дишам ден и нощ,
не да не те обичам, за теб копнея още.
Листчета хвърчащи от вятър имена
на всяка която била е с мен жена,
бури и навлизат в моите очи,
но като чуя твоето и сълзи се стичат.
Устните с други на любезност се научиха,
тя е вълшебна, понякога изсмуква чувства,
Обичам те да казват умеят на една
на една-единствена и нежна жена.
Обичам те умеят да казват на една,
която вече никога не ще е до мен. 28.07.19
© Todos los derechos reservados