8 feb 2017, 8:36

На Катина 

  Poesía » De amor, Verso libre
573 1 0
Нереална си и истинска, и земна!
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение!
А токова далечна си и толкова недостижима!
Да те имам – невъзможно е!
Да те чакам – безнадеждно е!
Да го искам – грешно е!
Объркан съм, на пътя си се спрях!
Любов ли туй е или повика на тленна плът?!
И още колко?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

27. 01. 2017 г.

Propuestas
: ??:??