По дългите мигли на мрака
се бе спряла сълза,
някаква близост да чака
или поне бледа следа.
Струеше зад нея надежда,
че Ти ще се появиш
и тайни над кея съглежда
в небесния звезден афиш.
Морето шептеше смирено :
- Не си сама в този покой.
Приличаш на тъжна сирена.
А дали удавник е Той ? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse