утихват делниците
в топлата длан на времето
потъващи в залези
на крачка от тъмното…
все още по светло
сън за теб небето изпълва
а здрачът неусетно
светлината поглъща
косите си лунни
разстила за мене реката
в бреговете си тъжни
болката ми побрала ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.