На края

9 ene 2016, 20:41

Poesía » Otra

238 0 1

Прегризал вената на злото,

ухаещ вече на тамян,

аз слизам сам от колелото

на моя си живот- засмян.

Засмян, защото съм доволен

за стореното и от мен.

И от духът ми чист и волен

по пътя в светлия ми ден.

Че не нагазих в чужда нива

и чужда мисъл не презрях.

Опазих се в мъглата сива...

Пред съвестта си нямам грях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nezemna (Неземна)

2016-01-10T17:02:41+02:00

Чиста съвест е равно на свобода! Малко са свободните и свободомислещи! Хубав стих!