...Ще те следвам любов моя

по земята и небето

по въздуха и по морето,

по равнините и долините,

ще прекося деветте планини

всичките кръгове на ада и рая...

Защото искам да те обичам,

защото имаме нужда двамата,

аз ще те следвам на края на света

дори след като те намеря,

дори и без да се познаваме,

и дори без да го знам, знаех

че си тук и в далечината...

И дори без да те докоснат

ръцете ми вече знаят

цвета на кожата ти,

и дори без да те усетят

сетивата ми вече осезават 

всички кътчета на душата ти...

Ще те следвам до най - дълбокото

в бурята и затишието на водопада,

ако така го пожелаеш,

в очите ти, които ме водят

като слънчеви лъчи, ярки звезди,

за да те намеря в красотата

на изгрева и залеза,

на края на света,

там където ти и аз,

дори и там се обичаме...

Искам да те намирам пак и пак

ангел на любовта,

да знам, че ме обичаш така както аз теб,

че си готов на каквото и да е

за да се обичаме свободно

без страх, без разстояния ...

без съмнения и условия

просто да се обичаме 

и нищо друго...

Ще те следвам дори на края на света,

ако ти така го пожелаеш,

хванал ме със твоите ръце

ангелски криле,

за да ме съпроводиш

през огнените стъпки

със твоя дълбок и мек глас,

който ми шепне в бриза

и със вопли гали топло кожата ми,

композирайки стихове и песни,

обикаляйки душата ми...

отведи ме завинаги със себе си,

за да се обичаме със страст и желание,

ти си любовта, която мечтая...

...И ти не можеш да си представиш

какво чувствам, защото

и ти го чувстваш...

колко много ми липсваш,

когато не си тук,

а всъщност ние винаги сме тук един в друг...

Като теб не съществува никой друг...

това е чувство, което не може да се обясни,

знаем го и двамата много добре...

и ако някой от нас се забави...

другия просто се побърква...

но каквото и да се случва

един от друг не можем да се отделим...