18 jun 2008, 7:17

На Лития 

  Poesía
1042 0 5
На Лития

Чаша със приказен сън подарен,
взех я и стихче направих.
Звездно небе след топлия ден
своята нежност ми даде.

Тревата ухае, прозрачен е въздухът;
аз, замечтана в небето надничам.
във шепи събирам вълшебните мигове,
сън и мечти в реалност обличам.

Небето се смее - искрици прехвърчат,
луната мечтае и тича по пътя си -
сребриста пътека в морето чертае,
целуват се влюбени в лунно сияние.

В прозорец отворен гледам и сричам,
мисля във рими, след стихчета тичам -
нищо особено. Просто нареждам
мисли и чувства - как ли изглеждат?

На моята приятелка Лития, с обич :-)

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??