Гласът на лъжата името ми призовава,
жадуваща в нейния огън да горя.
Истината лъжците с ордени награждава
и тъй истинска, днес до лъжата аз стоя.
Пламък дяволски честността ми убива
и не чувам вече пронизващия си стон.
Безгласно същността ми той убива,
коленичейки пред истината в дълбок поклон.
Нима сълзите са нечия усмивка коварна?!
А думите - окървавена от кръвта ми кама?!
Покорна съм на реалността ни тъй измамна!
Кажи ми, че съм тази, която съм била!