НА „ЛЮБОВТА“
С чувства сянката ми ти поиш
и с нея жадна си в нощта да спиш.
Илюзии твориш, за да възвисиш,
а когато си самотна, с тялото кървиш.
Със сетивата твои ме дари,
за да тешиш душата със лъжи.
Ала сълзите си за мен мигом удави
и дори да страдам – от тебе ме лиши!
Очистен от греха, човекът щял да се роди,
а ти сляла си Едно със две, със три!
Решението вчера, днес и утре ще тежи, ...