Сега е късно, може би дванайсет,
стоя и мисля си за теб във рими.
Опитвам се да наредя в ума си, думите и чувствата раними.

Нахлуват спомени и мислите утихват,
в прегръдките ти някъде се губят.
Сърцето ми единствено говори,
усмивката ти и смехът изплуват.

Кога се влюбих и защо- не зная,
пред себе си и теб не исках да призная.
Но знай, че ти си там, където
най-трудно е да скрия поривите на сърцето,
което знаеш, че за теб тупти,
макар далеч от мен в момента да си ти.

И в мойте дълги излияния,
и в кратките ми тихички страдания,
и в безкрайните минути на мълчание
се криеш ти и моето очакване
да бъда с тебе тук, а не на разстояние.