20 jun 2015, 19:55

На М. 

  Poesía » Otra
736 0 3

Някъде там,

плаче самотна китара

и чува се зов за любов,

някъде там,

на малка самотна гара,

отиде си един живот.

 

Отиде си един живот,

изпълнен с болка и тъга,

отиде си една душа,

непознала още любовта.

 

Непознала страстите порочни,

разкъсващи плътта,

непознала чувствата дълбоки,

изпълващи духа.

 

Някъде там,

отново се чува зов за любов,

някъде там,

броди сянка на отминал живот.

 

И пак се чува плач на китара,

някъде там на малка самотна гара!!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Най-силните творби се раждат от болката и страданието!Нали?!? Болка е когато млади хора си отиват без време от този свят!
  • МНОГО СИЛЕН СТИХ!
  • !!!...
Propuestas
: ??:??