25 may 2010, 18:50

На М... 

  Poesía
1154 0 4

На  М...

 

Дори да бягаш, пак ще те настигне,

дори да плачеш - пак ще те боли,

дори да искаш, няма да отмине

онова, което Господ отреди.

 

И търсиш райско кътче в ада,

в  потока на пролетите сълзи

и не намираш начина да вярваш,

дори когато всичко в теб крещи.

 

Да изгориш душата си на клада

във огъня на траурни слова,

това е участ тъжна, неразбрана,

която нас от всички днес избра.

 

А някога мечтаеше за вятър,

за планини, морета и звезди,

за остров, на който да скриеш

парчета от угаснали звезди.

 

А вместо тях намери прах и пепел

и малка свещ, недогорял тамян,

които винаги ще носят спомен

за неизживения ти светъл блян.

© Елис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??