Онемявам, щом усетя, че те губя,

чувствам се безсилна да те спра.

Като буря си в душата ми,

но пак при тебе се завръщам.

И всеки път страхувам се,

че за последен път докосвам теб и твоята любов.

И тогава болката се пръска

на хиляди вселени.

По тялото ми бавно се разлива

и не, не мога да я спра.

Нанизвам във съзнанието си моментите с тебе,

но казвам си, че любовта ни е голяма

и "трябва" не може да ни спре.

Забранявам гордостта да надделее,

защото не сърцето,

а душата ми без тебе ще умре.