25 feb 2006, 14:39

На майка ми 

  Poesía
1099 0 3
(художествена измислица, изплетена с обич за теб)
Майка ми плачеше пред огледалото.
Отидох зад нея, уплашено да погаля раменете й.
Тогава тя вдигна глава и нейното отражение се усмихна
през сълзи на моето
Не смеех да дишам.
И тогава тя каза:
"Не вярвах, че някога ще видя
цялата си красота изгубена
или по-скоро пренесена на теб
от времето.
Имах блестящи тъмни очи - дадох ги на теб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??