На майка ми
Чакаш със насълзени очи,
трепетно сърцето бие в мрака.
Далече е от тебе твоят син!
Далеч от роден дом, от родна стряха!
За кой ли път си будна през нощта
и тъй осъмваш със албум в ръцете?
Целуваш нежно снимчица една
и плахо я докосваш до сърцето.
От там те гледат топло две очи,
младеж усмихнат, с автомат на рамо.
Къде ли крачи той сега, в зори ...