На майката

8 abr 2008, 21:38

Poesía

784 0 2

На майката!

Сълзи си стичат по моето лице

и отново плаче моето сърце.

Искам отново да ме прегърнеш

и с майчина ласка да ме обгърнеш,

но ти пак си далеч от мен

във този свят така студен.

На този свят родена съм нещастница,

нещастен е и животът мой!

Остави ме сама в света

да порасна в самота,

но станах аз човек сега

с високо вдигнага глава,

и няма вече аз да те коря,

а всички грешки ще простя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

izera (Павел)

2008-04-12T01:48:28+03:00

Права си. Никога не обвиняваи хората. Те сами се обвиняват ако те наранят.
GLAVATA (Тодор)

2008-04-09T00:03:46+03:00

краси прекрасен стих си написал! тъжен е но е с реален поглед върхо живота ти!прекрасно е че изразяваш чувствата си, макар и тъжни по толкова красив начи!