Пред теб сега глава покорна
с усмивка аз полагам, морна...
От детството ми спомени бодат,
ограбват ми душата и крадат.
(и търся в себе си вината...)
Защо ли пътя си към теб закрих?
Защо аз тайните си не разкрих?
А колко исках с тебе, мила мамо,
приятелка да бъда и на твойто рамо,
да мога всички болки да изплача,
че толкоз мъчеше ме здрача
от хорските злини, бездушие... ...