22 may 2007, 15:22

На мама 

  Poesía
1131 0 6
 

  На Мама

 В ЗЛОКОБЕН ФЕВРУАРСКИ ДЕН

 ТОЧНО ПРЕДИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ,

 МАЙЧИЦЕ, ТИ ТРЪГНА СИ ОТ МЕН,

 ОСТАВИ СПОМЕНИ НЕЗАБРАВИМИ.


 НАРИЧАШЕ МЕ ПРОЛЕТНО КОКИЧЕ,

 А АЗ ОТДАВНА, МАМО, ОСТАРЯХ,

 ДУХЪТ ТИ БДИ НАД ТВОЕТО МОМИЧЕ,

 НО ВЕЧЕ НЕ СЪМ КАКВАТО БЯХ.


 ТИ БЕШЕ ДРЕБНА, ПЪРГАВА ЖЕНИЦА,

 МНОГО БОРБЕНА И РАБОТЛИВА.

 ЗА МЕН СИ ЗЕМНА, ИСТИНСКА СВЕТИЦА

 И В СЪРЦЕТО МИ ОСТАВАШ ЖИВА!


 С ЖИВОТ И МАЙЧИНА ЛЮБОВ СИ МЕ ДАРИЛА

 И СЕГА, КОГАТО ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ СТАРЕЯ,

 РАЗБИРАМ, ЧЕ ОТ СУМА ТИ НЕЩА СИ СЕ ЛИШИЛА

 САМО ПО-СПОКОЙНО ДА ЖИВЕЯ.


 ГОДИНИ И СЪЛЗИ СА ВПРЕГНАТИ В ЖДРЕЛО,

 ОТ КОЕТО ЗАЕДНО С ЖИВОТА МИ ИЗТИЧАТ.

 БЕЗ ТЕБЕ ВЕЧЕ НЕ Е, КАКТО Е БИЛО

 ЗА МЕН И ХОРАТА, КОИТО ТЕ ОБИЧАТ!

 

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??