А беше отдавна... Сега е вече забравено... Когато беше нещастна... Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш? Недей... боли ме и мен... Искам да си щастлива, не искам в очите ти да има спомен... мътен... ... за това, което беше, което Ти преживя... Щастлива съм, че те имам... Благодаря на Бога за това...
Сълзите ти горчиви с устни изпивах и се питах: "Къде си, Боже, сега?... Да помогнеш на най-добрия човек... на Нея... на моята майчица?" Спомням си, когато беше далече... надявах се и знаех че ще успееш... Обичам те толкова много... Искам винаги да грееш...
Много пъти проклинах съдбата, и се питах... и не знаех... Защо добрите хора... като мама... страдат... като цвете... повехнало... в тревата...
Моята майчица любима... част от теб съм аз... и през всеки твой миг дихание ще те подкрепям и обичам аз, където и да съм, с когото и да бъда... Обещавам... мечтата ти да сбъдна...
А беше отдавна... Сега е вече забравено. (може би) Косите побеляха... Май бяхме щастливи... (надали) Спомен... далечен сега е моето детство... Благодаря ти за всичко... Имам страхотно семейство...
Това наистина ме натъжиНа майка ми предстои много тежко изпитание тия дниТя е добър човек(не че ми е майка),а не престана да страда Надявам се всичко да мине и да се оправи за да изживее спокойно и подобаващо старините си.Знам че това няма нищо общо със стиха,но той така ме завладя,че не подтикна да го напиша.Поклон пред всички достойни майки,защото знам и такива дето не заслужават да се нарекат така. Поздрави за страхотния стих.
Разплака ме... Майките заслужават такива силни и обичащи стихове!!! Ти си добра дъщеря, бъди и добра майка на своите деца... като майка си! Поздравления и аплодисменти!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.