21 ago 2009, 0:58

На мама 

  Poesía » Otra
639 0 10

Деца

когато сме,

деца когато имаме,

от мъка или щастие

когато ни боли -

неволно търсим майките.

От мама сила вземаме.

Тя всичко с нас -

единствена -

до сетен дъх дели.

 

На ласки сме преситени,

но търсим, майко, ласката

на дланите ти грапави.

И в твоите очи

пречистваме се, майчице.

Пред тебе пада маската.

Горчилката натрупана

при тебе не горчи.

 

Че всичко ще е хубаво,

у тебе зрее вярата

и тихо носиш болката,

която с теб делим.

За злото и доброто ни

пак твоя в нас е мярката

и ти намираш билката,

с която се церим.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??