Все още идват сънищата боси,
когато слънцето на хребет легне,
все още чувам, мама ми говори,
щурче на двора още плаче,
лозницата на двора го теши.
Все още споменът боли.
Все още в момичешките ми коси
лудешки вятърът препуска,
а после стъпчиците на момчето,
дорде погледнеш - три джуджета,
а после време, време -
все още мама ми говори.
Все още сънищата идват боси.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados