Времето не заличава

от сърцето твоя лик красив

и прекрасните моменти,

избледняващи в делника ни сив.

Липсваш ми ти, мила мамо,

често те усещам аз до мен

кацнала на моето рамо

като ангел нежно бял, свещен.

Чувствам твоята прегръдка,

а сълзите ни се сливат в тишина

и отпивам малка глътка,

за да отмия тази празнота.

Изпълвам се отново със блаженство

в миг съкровен, ний само аз и ти,

не искам да те пусна да си тръгнеш

о мила мамо, светлина ми изпрати.

Обичам те и вечно ще те помня-

душа ти, изпълнена с човещина

затварям аз очи, за да си спомня,

усмивката, сияеща от добрина...