30 ene 2021, 15:14  

В една година 

  Poesía
277 4 4

Нарочил си ни - мене, татко...

Все казваха на него, че приличам.

Изправих се до силното му рамо.

Не трябваше да се родя момиче...

Но Господ знае кой какво му трябва

и гледа ни сеира отвисоко.

Аз планове си правя за безкрая,

баща ми на полето сее просо.

И бавно поприведен се прибира,

едно и също – топлия обяд на мама.

Един за друг създадени са свише -

един за сила, другият за вяра.

Но идва ден във който сме избрани

и аз, и татко – във една година.

Дано да издържи на гроба мама,

че вместо двама да не станем трима...

 

 

 

Посветено на Майката.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??