2 nov 2006, 11:02

На мама с любов!!! 

  Poesía
1480 0 6
В главата гласове звучат.
И думи стари в мен болят.
И името ми някой ще напише.
Във мен болезнено и тихо, скришом.
Душата е изправена на страшен съд.
Сърцето ми не може да намери път.
Да те загубя - това не ще се случи никога.
Докато те има, аз ще търся изхода.
Защото ти направи ме такава,
затова със теб завинаги оставам.
Животът ми без тебе - черна бездна.
Секунди след като те няма, аз също ще изчезна.
Поднесе ми света в ръцете,
научи ме да чувствам, да усетя.
Отвори ми очите и сърцето.
Възпита в мен човека и детето.
Дари ме със любов и нежност. И разбиране.
Със тебе двете светове намираме...
И вдъхна в мене сила да се боря.
Научи ме да мисля, да разбирам, да говоря.
От болка щом изгарях, само ти до мене беше.
Прегръщаше ме и ме галеше, и нежни думи ми шептеше.
И всичко, което съм, на теб дължа.
Без тебе няма смисъл аз да продължа.
Една едничка си за мене само.
Животът мой си ТИ, помни го, МАМО!!!!!!!

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятно стихотворениеНаистина е много чувственоПоздрав
  • Чудесно посвещение,мила!
  • Наистина нямам думи... Не мога да ви благодаря по НИКАКЪВ начин... Просто... Прегръщам всички ви!!!!!!!
  • Браво мила!!! Това е така хубаво, че сте заедно във всичко! Запазете това завинаги! Поздрави
  • Майката е всичко това!
    Но трябва да се научиш да продължиш...където и да е тя винаги ще бъде с теб в сърцето!
    Поздравления Петя!
    Добра и благодарна дъщеря е отгледала майка ти, да ти е жива и здрава!
  • "Секунди след като те няма, аз също ще изчезна." - със сигурност тя не иска това, мила. Думите ти ме разтърсиха, толкова истински, болезнени, връщат спомени. Майка ти е горда с теб. Оправдай й тежките години. Ти за нея също си единствена. ИМАЙТЕ се СЕГА и ТУК. После живота макар и да продължава, болката и буцата в гърдите остават ... и боли ... много боли, мила. Невероятна си. Майка ти още повече.
Propuestas
: ??:??