Нощта кове оръжие за злото.
Потеглят черните й легиони.
Звездите греят в своя хор -
милиардите очи на тъмен космос.
Душата е щурец настъпен,
солист на блед оркестър от лъчи.
Тя смътно осветена на манежа
сред зрители невидими мълчи.
Какъв е номерът й, за да ръкопляскат,
а после да я викат и на бис.
Навярно не достига това прераждане,
за да остане истински артист.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados