9 ago 2005, 23:34

на Мария 

  Poesía
1066 0 0
Ти си мойта светлина в тунела
и след буря слънце и след дъжд - дъга
мрак от мене ти си взела
и ми даваш свобода.

И в отчаян вик-надежда
и в студено време - топлина
шир за мене си безбрежна,
а в пустинята - вода.

Ти за мен си сън прекрасен -
малка сбъдната мечта
и бодил си ти опасен,
скрит в красивата душа.

Тичам,спъвам се и падам -
в миг подаваш ми ръка!
С тебе всичко аз забравям
и живея за мига!

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??