Да отгледаш цвете
сред пустиня...
Да върнеш лоша дума
на обратно...
Да искаш нещо,
дето няма...
Да помниш нещо,
дето не е станало...
Да плачеш със смях...
Да се радваш през сълзи...
Да не сториш грях...
Да гониш ветровете бързи...
Да стоплиш сърце,
вече изстинало...
Да протягаш ръце
към нечие минало...
Да търсиш заслон
под лист на иглика...
Да правиш поклон
пред щастие бликащо...
Да искаш да нямаш,
а всичко да имаш...
Да бягаш от всичко,
дето обичаш...
Тогава навярно
на мен ще приличаш...
© Крис Todos los derechos reservados