За празника ми стига, че те има.
(И делниците всъщност са ми важни).
Живота има вкус на най-горчивото,
така че истинското вино носи жажда.
Наздраве, суета и егоизъм!
Отивайте си с новата година!
Но ти не стой навън! Направо влизай!
Така забравям за студа и зимата...
А после ще отпием със въздишка.
Най-лошото, смълчано ще простим.
Обичането - даже и на срички,
обидата ще гони, като дим...
Аз всичките си празници сънувах.
Наяве ги изплаках в самота.
С мастилото в душата се сбогувах.
Поканих я на гости - любовта!..
На мен ми стига просто да те има...
Посрещам те с отворени обятия,
една догаряща едва камина,
и всичкото в душата щастие...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados