Времето минаваше в години, дни и часове.
Аз чаках някой душата ми да сгрее
и дори със себе си да я отвлече.
Стигнах дъното на пропаст,
от която не виждах вече светлина
и свикнах с тъмнината,
понеже трябваше напред да продължа.
Двете ти очи по пътя ме спряха
и в тях видях, че нещо блести.
Двете ти очи с искрици ме сгряха
и днес обичам ги - те са моите нощни звезди!
ЧЕСТИТА КОЛЕДА, ЦЕЦИ!!! ...