Ходят безмълвни, ходят тихи.
Роботи в хора, хора - роботи.
Хора тенекета, скърцаща стомана представи си!
Хора без собствени животи.
Още един бавно издрънчава.
Падат железа, които не могат да се съберат.
Още един този пуст и мъртъв град озвучава.
Още едни зомбита души си просят.
Но науката ни балансира безчувствено.
Къде сгрешихме?
Усмихваме се трудно, за жалост пак изкуствено.
Тази сутрин станахме и се погледнахме. В зомбита се преоткрихме. ...