9 dic 2015, 7:58

На моста 

  Poesía » De amor
414 0 3



НА МОСТА

 

Реката мълчеше. Не каза и шепот.

Когато докосвах звезди.

Мъжът беше Млечният път.

А реката набръчка вълни.

 

Душата се втурна лудешки

по моста, във рая и в мене.

Целувката съдра безумни дрешки

и хукна в онемялото ми време.

 

Седем дена. Бог е създавал.

А аз прелетях световете.

Седем дни и галактиката угасна.

Тогава реката запя и потече.




© Мария Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!!!
  • Реки на любовта

    Пропуква са леда
    и тръгва ледохода,
    пролетни води
    любов донасят и тревога.

    И твоята река
    се влива в океана,
    там с моята река
    те песен ще подхванат...
  • Благодаря ви! Противоречието за шепота е умишлено, а и спонтанно. Така го усетих. Още веднъж благодаря!
Propuestas
: ??:??