На моста

9 dic 2015, 7:58

Poesía » De amor

417 0 3

НА МОСТА

Реката мълчеше. Не каза и шепот.

Когато докосвах звезди.

Мъжът беше Млечният път.

А реката набръчка вълни.

Душата се втурна лудешки

по моста, във рая и в мене.

Целувката съдра безумни дрешки

и хукна в онемялото ми време.

Седем дена. Бог е създавал.

А аз прелетях световете.

Седем дни и галактиката угасна.

Тогава реката запя и потече.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Мери_Джо (Мария Ризова)

2016-04-25T11:14:06+03:00

Благодаря!!!
Alastor (Аластор)

2016-04-22T21:53:05+03:00

Реки на любовта

Пропуква са леда
и тръгва ледохода,
пролетни води
любов донасят и тревога.

И твоята река
се влива в океана,
там с моята река
те песен ще подхванат...
Мери_Джо (Мария Ризова)

2015-12-09T10:29:19+02:00

Благодаря ви! Противоречието за шепота е умишлено, а и спонтанно. Така го усетих. Още веднъж благодаря!