На Ц.П.
От известно време вече
твоят поглед не отпраща
обич същата към мене, а ме гледа
отдалече, и тъга ме пак обхваща.
За прегръдка твоя топла, мила,
хвърлям всичките, и Него даже давам,
но и усмивката ти – нявга мойта сила,
май отдавна веч не притежавам.
А как стояхме двама с тебе постоянно,
от залез нежен - до първи ясни слънчеви лъчи,
и с блеснал поглед, вдъхновени - непрестанно - ...