Аз прегърнах пролетта и дъгата,
напълних джобовете с дъжд.
Очите си измих с росата...
Все един и същ.
Пак събуждам през нощта тишината,
още пея със първи петли,
на топка играя с децата...
Същият, нали?
Още мъча се света да обърна
и да кръстя всички звезди,
макар и неуспял да се върна...
Същият, нали? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse