Лежа сама в нощта
и мисля си за теб сега.
Какво ли правиш в този късен час,
аз размишлявам на глас.
Как ми липсваш в този миг
и искам за секунда да зърна твоя лик.
Да усетя топлите целувки,
а аз да ти дам моите милувки.
После да слеем телата си в едно
и да бъдем дълго време заедно.
Замечтах се и сълза от окото се отрони
и в същото време ми припомни,
че далече от мен си сега,
но какво от това?!
Нищо не може да ме спре да ОБИЧАМ безумно много МОМЧЕТО!
Ще може ли да го сравня с големината на морето,
но и то е малко, зная,
че моята ОБИЧ е по-голяма от РАЯ!
© Албена Борисова Todos los derechos reservados