4 jul 2018, 1:27

На моята съпруга 

  Poesía » De amor
1925 7 16
В живота си обичах неведнъж –
копнеех за любов и топлота,
и щедро се раздавах – влюбен мъж,
прекарал дни и нощи в самота.
Душата ми – разплакана камбана,
отекваше при всеки удар нов,
получен от поредната измяна
и болка от предадена любов.
Каквото е било, било е! Свърши!
Платил съм вече свойта дан!
Животът рано ме прекърши –
бях дълго сам, бях дълго сам… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??