На мозъка ми сив обсидиана
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени,
от ирисите капе отчаяние,
сърцето ми - ахат, ръцете - глинени,
а устните - гранитно изваяние...
Не бе отдавна - бях от бяло злато,
но алхимика формулата сбърка
и в ситото на "вчера-днес" пресята,
позлатата ми май се поизтърка...