На най-обичания човек...

27 ago 2010, 21:14

Poesía » Otra

762 0 0

Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица.
Там скрих и спомените жарки.
Там тлеят твоите искрици.
Прости ми, бабичко.
Че станах като тебе скитница.
Че тръгнах да те диря из...
Горите, планините и всичко
зримо, даже умопомрачително...
Из дверите на хаотичния ни ужас.
Прости ми, че поканих този хаос
и кaто ураган ранен...
От крехкото крило на пеперуда? -
Завъртах се, помитах, падах аз.
И в търсенето разпознах?...
Една едничка проста истина.
Била съм недостойна да те диря.
Била съм малка за кръста ти, бабичко.
За плещите ти морни и възвишени...
Била съм скитница в душата си.
Товарът беше – неудържимо -
купища добро и светли истини.
Тонове ценности, вяра, надежда,
Любов – неподправена, вечна.
Неизмерима!
Била си в мене, Бабичко!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.