Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила –
с грива звездна, сякаш е кобила.
Сякаш е кобила с грива звездна,
в колесница впримчена – над бездна.
С Млечен път – камшик мъглив, я шибна
и изпусна си Луната нимба.
Нимба бял изпусна си Луната,
разпиля го на светулки из гората. ...