На него ...
Не навеждай главата си от мъка -
има нещо скрито в твоите очи .
Кажи ми тази съкровена тайна -
говори ми тихо, за да не боли.
Прошепни ми бавно всичко -
нищо не спестявай ти.
Виждаш душата ми в огледало -
гледаш себе си и ти горчи.
Спомняш си всичко и виждаш сълзи -
припомняш си любовта в моите очи.
Не плачи тази вечер, нима не знаеш ти?
Още любовта гори, още те обичам, запомни!
Когато си отиде, ми поръча да не страдам -
не пропусна да добавиш, да не плача.
Всичко било съдба, така ми каза ти -
прошепна тихо: "Не плачи!".
Не ние определяме съдбата си -
на нас не ни било писано, нали ?
Не наведох никога главата си от мъка -
нямах нищо скрито в своите очи.
Не изрекох тази съкровена тайна -
живота ни опазих весел и щастлив.
Не прошепнах, бавно, нищо -
говорех силно, смеех се безспирно.
Виждах душата си в огледало -
гледах я и шепнех й, че не боли.
Спомени много, а не исках сълзи -
припомних си любовта в твоите очи.
Няма да плача тази вечер, защото знам -
любовта в сърцето ти гори, скрита е зад ледени стени.
Когато си тръгна, ще поръчам:
Не страдай и не плачи за мене ти!
Съдбата не я определяш ти -
прошепвам: "Не плачи!".
Не ние определяме съдбата си -
не ми било писано... уви...
© Йоана Пенева Todos los derechos reservados