Искам да политна като птица -
океана със един размах да мина.
Да оставя всичките амбиции
навиците - котвите, простимото.
Искам да прегърна синевата,
в дланите на вятъра да легна...
Да преплувам с крясък тишината,
устните ти бряг да са последен.
Искам да те видя, че ме чакаш...
Страстно, търсещ нова пролет.
Искам
да повярвам...че си някъде
- че те има...
(Искам да съм твоя).
Ще съм грешно гола, ненаситна -
на горещи глътки ще те пия...
И в прегръдката ти ще разказвам
колко си ми липсвал винаги...
© Дакота Todos los derechos reservados