Самотата е една

и за мен е само тя.

Дори с усмивка на уста

не може да е волна моята душа.

Борих се за любов и свобода,

но тъга обхваща моята съдба.

Път не кратък ме зове,

къпещ се в студени дъждове.

Един мъж нявга пожелах,

но не получих него аз.

Сега по тръни стъпвам и в калта,

кръв обагря деня ми и нощта.

Не сполучих аз във любовта,

на друга принадлежеше неговата съдба.

Врече се във вечна вярност той

и неин беше, а не мой!

Сега вървя сред вятър и под сняг.

Студ обхваща целия ми свят.

Сама не съм, но самотна ще умра.

Без него аз загубих свойта светлина.