Приятелко моя, аз искам
тез думи на теб да даря.
В ръката си цвете аз стискам
за прошка. И аз ще простя.
Животът ни, пълна измама,
сърцата ни в плен окова
и роли ни даде в програма
на многострадална жена.
Години тез роли играем,
на сцена с кичозен декор.
За мисли издайни нехаем,
че ние сме в губещ отбор.
Спечелили главните роли,
по някакъв странен каприз,
играят бездарни актьори,
а ние сме просто ескиз.
Не страдай, приятелко моя,
че нашият път е трънлив.
Прекрасно е, че сме на сцена,
духът ни, че още е жив.
Дано този огън в сърцето
го носим до сетния ден.
И да опазим детето,
живеещо в тебе и в мен.
© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados