19 nov 2006, 18:20

На ненамерената своя половинка 

  Poesía
906 0 8
Къде си, половинко моя?
Страшно дълго
бродих по земята да те търся.
Що пантофки сребърни изтърках,
колко рокли от позлата скъсах...
Толкова глави отсече царя,
че в реки от мъки се удави.
Толкоз много рицари прехвалени
полагаха доспехи във краката ми...
Поняког си вярвах, че съм те открила,
така ми пасваше, но не за дълго.
И плачех от умора и обида, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??